събота, 12 декември 2015 г.

За подаръците с любов!

Здравейте,

Днес отново ще философствам, защото срещнах и чувам доста коментари от рода на "Защо да подарявам подаръци? Това задължително ли е? Ако няма ще се разсърдят, значи трябва."
Започвам да си мисля, че това се казва от хора, които не са имали много щастливи и приятни Коледи. И ще им отговоря, ми, не, не е задължително, радостно е.



Спомням си като бях малка, празничната вечеря, баба, а после мама, омесваха питка и приготвяха вкусни ястия. Ах, как обичам постни чушки и сърмички. Елхата светеше украсена с лампички и играчки. Под нея имаше подаръци, които ние отваряхме още на Бъдни вечер, но след 12ч. Радостта да получа куклата, която съм искала или някоя друга изненада е толкова жива само като си спомня. А шоколадовото яйце, о, все едно получавах нещо невиждано. Без значение какво съм получавала, то е било от любим човек, който поне за няколко минути е мислел само за мен. Избрал е нещо само за мен с любов. Обичам и ако получа някое антично и ползвано бижу на моята баба или майка, много, много скъп спомен остава.
А да подаря, о, това е още по-радостно събитие! Цялата обстановка, атмосферата, изобщо не е задължаваща, поне за мен. Тя е уютна и топла. Да, може и без подаръци, обаче това е Коледа, това е традицията, защо трябва да я променяме?! Особено като сме я познавали така хубава.

За това си мисля, че не всички имат такива спомени, а аз не мога да им ги създам. Особено, ако не го искат и не го чувстват.

Но щом дори по Коледа може някой да намери нещо лошо, не искам да се натъжавам с безмислени неща. Защото не мога да го променя, но мога да го запазя в себе си, хубавото чувство на Коледа! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар